Няма да крия че обичам зимата и всички дестинации зад северният полярен кръг ме привличат като магнит. Финландската част на Лапландия не прави изключение. Дали заради суровите зимни условия или пък заради отдалечеността от големите мегаполиси, обширните снежни хълмове и борови гори на севера са запазили дивото в себе си.
За една седмица, с групата на IntoTheWild.bg, успяхме да се потопим в атмосферата на това магично местенце. Да се разходим из необятните снежни хълмове и величествените борови гори отрупани със сняг, да караме шейни от изгрев до залез, да се запознаем със значението на елените за местното население, да управляме истински кучешки впряг, да посетим селцето на Дядо Коледа и не на последно място – да видим северното сияние.
През януари денят в Лапландия е кратък, но пък за сметка на това изключително подходящ за снимки. Слънцето изгрява късно и залязва рано, предоставяйки около 4-6 часа дневна светлина. Това създава приказна атмосфера с меко, златисто осветление, което отразява върху снега и прави пейзажа още по-приказен. Температурите обикновено варират между -10°C и -20°C, но могат да паднат и до -30°C.
Зимният пейзаж на Лапландия е една безкрайна снежна пустош пълна със спираща дъха гледки, идеална за пешеходни приключения. Представете си преход през хълмове, покрити с чист, недокоснат сняг. Високи смърчови и борови дървета, чиито клони са натежали от сняг, създават магичен фон.
Развъдени от коренното население на самите, тези кучета са известни със своята издръжливост, ловкост и интелигентност, което ги прави отлични пастирски и впрегатни кучета. За разлика от своите сибирски хъски братовчеди, лапландските хъскита имат по-разнообразен външен вид, с козина, която варира по цвят и дължина.
Те се обучават лесно, привързани са и са чудесни с деца, като се чувстват отлично в активна среда. Тяхната история и адаптивност ги правят уникална и ценена порода както за работа, така и като домашни любимци.
Елените са неразделна част от културата и природата на Лапландия. Тези величествени животни са не само символ на региона, но и важен ресурс за местното население саами, които ги отглеждат от векове. Елените са адаптирани към суровите зимни условия, с гъста козина и широки копита, които им позволяват да се движат лесно през снега.
През зимата често можете да видите елени, които търсят храна под снежната покривка или спокойно пасат лишеи. Те са също част от традиционния начин на живот и транспорт в Лапландия, като еленовите впрягове предлагат уникално и автентично изживяване за посетителите.
А северното сияние …. трудно е да се опише. Това е едно от природните явления които не просто се виждат, а се преживяват! За да го наблюдавате, освен подходяща географска локация, са нужни още няколко компонента – тъмнина, липса на облаци в небето и разбира се добър индекс на геомагнитна активност. Най-подходящият часови интервал обикновено е между 22ч и 02ч.
В повечето случаи нещата изглеждат по-красиви на снимка отколкото в реалността, но в случая не съм много сигурен. Да наблюдаваш с просто око вълшебният танц на светлината в звездното небе е нещо наистина специално!
Мога да разкажа още много за тази вълнуваща дестинация, но не искам да го правя. Надявам се мястото да остане все така диво и далеч от полезрението на масовият туризъм, за да запази неподправената си атмосфера. Ще оставя снимките и видеото да говорят за преживяното, а ако искате и вие да се потопите в магията на зимна Лапландия свържете се с IntoTheWild.bg
